Спорт срещу Учене
Нека ви разкажа какво ми се случи вчера. В залата, където работя дойде едно 15 годишно момиче - слабичко, лъчезарно, енергично. Дойде с майка си, която си тръгна, след като го остави “на моите грижи”. И какво ми разказа това слънчева момиче. Учи в елитна езикова гимназия, тази година й е много важна, защото оценките от нея ще влязат в дипломата за средно образование. Допълнително 2 пъти седмично учи още един западен език (общо са 3) в частно езиково училище. С две думи ежедневието на това дете е доста натоварено. Тя самата отдавна има желание да спортува нещо, направила е проучване в интернет какви са опциите и се е спряла на определен аеробен стил. След това са й били нужни 3 дни, за да убеди родителите си, че за нея ще е добре да отдели 2 часа в напрегнатата си седмица, за да спортува. Аргументите на родителие срещу това? Щяла да си развали успеха.
В крайна сметка тийнерджърката е успяла да си спечели двата часа спорт. Браво на нея. Надявам се да бъде редовна и все така ентусиазирана. Това е един прекрасен пример как понякога децата са по-разумни от своите родители.
Какво да кажем за родителите? Според мен, детето трябва да бъде подтиквано да спортува, да му се създава интерес към спорта, а не обратно - да бъде спирано. Разбира се, че то трябва да се учи добре, но спортът може само да му помогне в тази насока. Как? Като помага на детето да релаксира активно, след което то ще бъде по-концентрирано, по-дисциплинирано, по-тонизирано. Да не говорим, че активния, редовен и умерен спорт, както и здравословното хранене спомагат за доброто развитие на децата, и физическо, и ментално. На фона на страшната статистика, че всяко трето дете страда от затлъстяване, спирането от спорт си е направо престъпление.
Надявам се тази случка наистина да е много конкретна и единична и от нея да не бива да се вадят генерални изводи. Още повече се надявам повечето родители не само да разбират, че движението носи големи ползи, но и с личния си пример да възпитават децата си в любов към спорта.
Категории: Разни
1
Ивелина, 05.12.2007 16:44
Това са болни амбиции на родителите,които единствено вредят на това дете.Дано наистина е единичен случай, защото е жалко да спреш детето си да спортува, при положение, че то има желание и предвид цялата информация за затлъстяването при децата.Момичето е имало късмет и да попадне на добър инструктор, защото и това е от голямо значение.
2
елия, 05.12.2007 22:47
Мдаам, с много родители съм говорила по темата. И най-вече за това, че децата нямат и елеметарна обща култура в областта на спорта, часовете по физическо са пълна загуба на време, защото или нищо не правят в тях, или всеки си прави каквото си иска. Салоните са в трагично състояние, децата са обездвижени, а алтернативи няма. В популярните спортове разберат ли, че не искаш да ставаш състезател - спират да ти обръщат внимание. Спортните зали са кът като цяло или са в окаяно състояние. Законите още повече утежняват положението (за спонсорство, за наемане на помещение). Вината е и до голяма тепен в родителите, които не развиват такива интереси в децата си. Или ако правят опити, бързо им натежава да ги водят и да ги взимат от тренировки и самите те спират да ги окуражават и да поддържат този интерес. Най-тъно ми е когато залите се напълнят на пролет или седмица преди абитуриентските балове. И очакват в наше лице да намерят магьосници с вълшебни пръчки, кито да им изваят тела като от списанията само за седмица- две. И после пак изчезват… до другата пролет, когато трябва да свалят дрехите и да облекат банския. Или пък търсят по-лесни и бързи методи като пълен глад, докато издържат и така до безкрайност всяка пролет.
Радвам се на всякя жена, дошла най-често с намренето да отслабне или да премахне някоя болежка в тялото си, но с моя помощ разбрала, че повечето от ползите от спортуването са невидими за окото и именно удоволствието от движението да я накра да остане. Да идва с желание - а не защото трябва - и да си тръгва с усмивка. Ще се радвам и други инструктори да споделят наблюденята си. Аз поне имам чувството, че най-сериозни са хората от по-старото поколение или хората на средна възраст.
3
Вики, 11.08.2008 11:19
Не е единствения случай: Аз съм на 13 и вече от 1 година убеждавам майка ми да ме запише на спорт но за нея това са глупости и предпочита да ги даде за частни уроци и не може да разбере че вече полудявам само да седя вкъщи и май вместо да релаксирам с някой спорт ( и то не този който тя харесва и се опитва да ми наложи че само гимнастикта е за жени пък знам че не е така) ще трябва да вземам успокоителни и чак след като стане някоя “психическа беля” ще разбере (може би ) че всеки има нужда да релаксира- дали с спорт, музика, или като се сбие с някой
а пък тя само гледа на другата страна и се прави че не ме чува и едва ли не ще ми се разкрещи че искам да ставам спортис или състезател(пък на мен това не ми е цел ( поне в близките 5 години)).Затова вече почти не се усмихвам… но и аз БЯХ усмихната и лъчезарна…..
п.п-Дори и това малко да ви е трогнало знам че проблема ще си остана и вече ми хрумват мисли като на някой мои приятелки които ХОДЯД НА РАБОТА САМО ЗА ДА МОГАТ ДА СПОРТУВАТ обаче аз съм много малка и проблема ще си остане….
4
Поли, 11.08.2008 11:42
Знам, че не е единичен случай. Именно затова съм написала този пост. Надявам се повече родители да го прочетата, както и коментарите след него.
5
Вики, 02.12.2008 14:13
най-накрая майка ми ми даде.Явно видя, че няма да се откажа
разбира се направих малък компромис за стила и сега тренирам шинкиокушин карате 
благодаря на всички които са ми писали 
надявам се да продължа с тренировките и за по-нататък… въпреки, че ми е трудно ще положа старание и мисля, че ще стане работата 
стискайте палци- на 16.01.2009 имам изпит за колан малко се притеснявам де… 
ако искате мога да пиша как е минало но нека не сменям темата …
6
Поли, 02.12.2008 20:53
Успех на изпита
7
Вики, 02.12.2008 20:56
благодаря
8
Милко Георгиев, 22.04.2009 23:52
Никой не си избира родителите.