LetsGym

Ето една история, която може би е единичен случай, но може би е показателна как се работи в българските медии.

Някъде в средата на февруари се свързаха с мен от списание “Моето дете” - предложиха ми да направим снимки с упражнения за възстановяване след бременността, които да бъдат публикувани в априлския брой на списанието. Идеята беше да покажем упражнения с бебе и със собствена тежест. Съгласих се - реших, че това ще бъде добро популяризиране на различните възможности за спорт, независимо в каква социална ситуация се намира човек. Обещаха ми и че ще публикуват адреса на сайта, който поддържам, наред с името ми и това на дъщеря ми. Още при предварителния разговор попитах дали статията ще бъде публикувана в Интернет и ако е така, казах, че ще искам и там да бъде посочен letsgym.com. Отговориха ми, че сайтът на списанието е в процес на разработване и още не се знае дали статията ще бъде публикувана там или не. Това остана въпрос на допълнителна договорка. Като се има предвид, че точно чрез блога ми се бяха свързали с мен, предположението беше, че това няма да е проблем. И така - отидох до София заедно с малката Ева, направихме сесията, после изпратих и обясненията към снимките и други препоръки при спортуването след раждане и всичко това безплатно и общо взето от добра воля, както и с идеята да се популяризира това, което правя по посока на спортното ограмотяване и подкрепата на хората в спортните им усилия.

По молба на екипа на списанието, аз публикувах пост по повод излизането на съответния брой малко преди той да се появи на пазаа. Отново израз на добра воля и малко на суета от моя страна Както някои от вас знаят, списанието излезе, статията се получи доста добра (не само по мое мнение). Дотук прекрасно. Излезе, обаче и в електронен вариант, но без линк към моя блог. Отново поставих въпроса - отговора беше: нека се видим и обсъдим нещата, имаме предложение към теб.

Отидох на среща с част от екипа на списанието. Очаквах на нея да присъства и някой, който отговаря за сайта им, но се излъгах. Говорихме подробно, предложението им беше добро - срещу приличен хонорар, всеки месец в списанието да излиза моя статия и свързани с нея снимки с онагледени програми с упражнения. Казаха ми, че са разгледали letsgym.com, харесали са как представям темите за спорт и това ги е провокирало да ми предложат работата. Обясниха ми, че ако от сайта на списанието искат да работят с мен - това ще бъде обект на отделна уговорка и че всички неща, за които се уговорим по повод съвместната ни работа ще бъдат предмет на договор. Аз за трети път поставих въпроса за линк към сайта ми в електронното издание на статията, която вече е публикувана. Обясних защо това за мен е важно и защо е нормално и в реда на нещата да се даде такъв линк - все пак точно оттам бяха разбрали за мен. Отговоиха ми, че ще отнесат въпроса към съответния човек от екипа им. Останаха да се уточнят и няколко детайла, за които не можеха да отговорят в момента на място.

Единственото нещо, което очачквах да се случи оттук нататък беше да се уточнят детайлите около ангажимента ми към списанието, както и въпроса с линка към моя сайт във вече публикуваната статия с мои снимки и упражнения. Но отново се бях излъгала. Последваха e-mail-и, с такова съдържание, че аз онемях.

Условията на предложението се бяха променили. Според новите, освен статия и снимки към нея, аз трябваше да отговрям на въпроси във форума в качеството си на специалист и да снимам видеоклипчета с упражнения, които те да качват на сайта си. Вече имаше обещание, че след всеки материал с мое участие ще има посочен линк към letsgym.com (дали трябваше да вярвам на това, щом и до днес на техния сайт има такъв материал, но линк - не?!), но забележете предложението за хонорар остана непроменено.

Но защо ли въобще трябва да получавам пари за такава голяма възможност и толкова престижно занимание?

След моя отказ, от екипа изразиха искреното си съжаление, че няма да работим заедно. А може би са очаквали да бъда въодушевена от страхотното им предложение да правя колкото се може повече неща за тях, а те дори ми предлагат хонорар за половината?

Питате се какво ми отговориха за искания от мен линк?

“По отношение на вече качения материал в сайта - посочили сме името ти, линк към твоя сайт (който е форма на реклама) би могъл да има само ако сме в някакви договорни партньорски взаимоотношения. Това, което в момента мога да ти предложа като вариант е: да добавим още някаква информация след името ти - примерно “инструктор еди къде си” (името на сайта ти вече изписахме в списанието - също форма на реклама, съгласих се на това, за да покажа желанието ни за партньорство.)”

Моля? Форма на реклама? А дали не е редно да ми направите дори и по-голяма реклама, след като не сте ми платили нищо за три страници материал в списанието и една статия в сайта, които сте получили от мен без да имаме договорни отношения? Интересно е също защо могат да правят реклама на залата, в която работя, без да имат с нея някакви отношения. Още повече, че аз присъствам на техния сайт и в списанието им не като инструктор от еди-коя си зала, а като автор на letsgym.com.

А може би аз съм се объркала? Всеки, който получи обаждане от издателите от “Санома Блясък България” АД трябва да скача от радост и да прави всичко възможно за да им угоди без да очаква нищо насреща?

Да, това е голяма компания с големи корпоративни интереси и още по-големи възможности да достига до много хора. Аз от друга страна съм обикновен човек с някакви умения и знания, за които обаче съм положила много усилия и за които съм изразходвала много време. И колкото и малки да са моите възможности да покажа своята гледна точка, аз ще се възползвам максимално от тях. Защото в днешния малък свят не само големите са значими и важни.

Категории: Разни

RSS емисия, Коментар, Тракбак