LetsGym

Калина Русева има нужда от представяне само за хора, които никога по никакъв повод не са чували за аеробика в България. Някои я помнят от едно от първите предавания за аеробика “Силни тела” по БНТ (тогава “Първа програма” на БНТ), други са срещали името й като автор на статии в различни печатни издания, свързани с аеробните стилове и фитнес тренировките, трети са посещавали нейни часове и са се палили от нейния ентусиазъм и хъс за спорт, движение и здраве, четвърти са се учили от нея по един или друг начин.

Калина e точният и неслучаен избор за първото от поредицата интервюта, които предвиждам да публикувам с водещи инструктори, собственици на клубове и организатори на различни събития, свързани с аеробиката, танците и и спорта в България. Но нека оставим тя самата да каже няколко думи за себе си, за аеробиката, за клубовете и други неща…

 

Letsgym: Представи се с няколко думи.

Калина, за приятелите – Кали или Калето. Блондинка… да кажем от по-умните.

Обичам киното, книгите, хубавата музика, залезите, милите животни и умните хора. Не в този ред задължително. Прекланям се пред мъдростта, ценя истинските приятели и не приемам агресивната простащина и всички негативни последици от нея. И съм изключително, ама много позитивен човек.

За протокола: Завършила съм кино и ТВ режисура. Близо 15 години работих в БНТ като режисьор, 12 от които правех свое авторско предаване “Силни тела”. Преди това започнах при Сашо Авджиев в “Добро утро” с рубриката “Раз – два”. Напуснах телевизията преди 6 години, защото нещата там вече зациклиха. И по финансови съображения.

Някъде около 1990г, започнах да пиша и по медиите – дърпаха ме за разни рубрики за съвети и упражнения. Дълго време писах в “Труд”, после се появи “Перфекта” и “Стандарт”.В списание “Перфекта” водя рубрика от 1999г., а в “Стандарт” скоро стават 3 години в съботния Weekend. Преподавам аеробика от близо 20 години, ученичка съм на Жоржета Димитрова, беше преподавател във ВИФ /НСА/.

Какви са последните новини около теб?

Ами, напуснах прекрасната лъскава зала в The Gym. До края никой не вярваше, че ще го направя. Как така?! Най-хубавата зала, най-луксозната обстановка, най-широките съблекални, най… не знам си какво. Не ми се разпростира по въпроса, само ще кажа, че когато човек приема работата си с цялата си душа и дава всичко, за да прави нещата на 100 процента, най-важното е, там където работи, да се чувства добре и да диша свободно. Защото в противен случай няма да може да даде на хората всичко от себе си.
Лично за мен, от определящо значение е вътрешният комфорт и спокойствие. Защото само така мога да бъда полезна, а и да вървя напред.
Преместих се в MD sport на родния стадион “В.Левски”. Баги /шефката/ ми гласува огромно доверие /понеже поставих условия/ и инвестира солидна сума в клуба, за да направят подиум, купи нова озвучителна техника, пребоядиса залата и съблекалнята. Без да е видяла дори и един от моите часове. Започнахме началото на май в новичката зала. В първият ми час дойдоха 26 момичета. Има неща, които не можеш да купиш с всичките пари на света. Едно от тях е обичта на хората. Това е лично. И е взаимно.

Как оценяваш развитието на аеробните стилове, клубове и въобще спортната култура в България?

Спортната култура си е наред, стиловете също, стига да има кой да ги учи. Голям процент от инструкторите предпочитат да играят едни и същи до болка познати неща, отколкото да променят упражненията в часа си. От тук тръгва и заблудата в клиентите, инертното мислене и негодуванието дори, ако някой се осмели да направи по-сложна комбинация. Когато клиента няма база за сравнение, вярва, че това което му показват е единствено правилното. Ако часовете са монотонни и хореографията не се сменя с години, в хората се насажда мисленето, че това е единствената истина и тогава вече, всичко ново започва да се отрича. Така се стига до затворен кръг и абсолютно информационно затъмнение.
На първо място, е подходът на инструктора и личното му желание да усвоява съвременните тенденции. За мен, добрият инструктор е доста събирателно понятие, което включва редица задължителни компоненти като основа – богат опит и непрекъснато развитие, владеене на повече от два стила, приятна визия /което освен фигура включва е екипи/, хубава и професионално подбрана музика, правилна методика в преподаването, което пък от своя страна предполага задълбочени познания в материята. Нещата са свързани неразривно, и ако дори един от тези фактори куца – веригата се разпада и вече говорим за посредствено ниво.
Другият момент при клубовете, освен човешкият фактор, е добрата база. За жалост, на пръсти се броят наистина хубавите зали, където има всички необходими условия за клиентите. Но хората знаят, че това са фактите и са готови на истински подвизи, за да посещават часовете на своите фаворити. За което ние можем само да им бъдем благодарни!
Изключвам, разбира се, категорията на фръцлите, за които е по-важно да има луксозно кафе, където да си покажат дрешките, отколкото да сменят залата, или да отидат някъде заради определен инструктор… Всеки познава такива хора. Може би е уместно да се извиня, ако някой се почувства засегнат от думичката “фръцла”

Какво според теб все още липсва в този бранш у нас? Накъде смяташ, че е добре да се развиват клубовете и инструкторите?

Достъпна информация. Това е най-изостаналото звено тук, според мен. По принцип навсякъде “ноу хау”-то струва много пари, в Италия, знаеш, се правят всеки месец фестивали, лекции и прочие. Плащаш, влизаш, снимаш ако искаш, играеш и учиш. Във Франция също има подобни мероприятия, в Щатите – също. Хората не спират да измислят и да се стараят максимално да обогатят тази материя откъм разнообразие на стилове, хореография и така нататък. Да, комерсиално е, но е страхотно! А нима тук не играем и за пари?! Защо тогава да не го правим на ниво?!
Не всеки може да си позволи да ходи по фестивали, но има дискове с актуална информация, които можеш да си купиш от специализираните сайтове, има всичко необходимо, за да учиш и да вървиш напред. Въпрос на желание и персонален избор.
Лично аз, ако знам, че в някоя зала има добър инструктор, преподаващ нови комбинации в стила, в който ме интересува, задължително ще отида да го видя. Няма нищо лошо в това инструкторите да обменят опит и информация. Тъжно е да констатирам, че тук преобладава по-скоро недобра конкуренция между инструкторите.
Изисква се сила и доблест, за да признаеш някого открито за по-добър от теб. За другите страни със сигурност знам, че има конкуренция, но съществуват и редица положителни факти, за които никой не е чувал тук, като например – инструкторите от един клуб се събират, викат някой от топ преподавателите и го наемат за три дни да им преподава новите неща. И други такива глезотии, които помагат на всеки да се усъвършенства.
Форматите мастер клас са добър начин за обмяна на опит, но не са достатъчни. Трябва много работа и всеотдайност, за да държиш непрекъснато ниво.
Що се отнася до клубовете и инструкторите… както споменах вече, някои въобще не им се занимава с новите стъпки и комбинации, не искат да учат, добре им е така – да си скачкат каквото си знаят и толкоз.При всяко положение, ключова роля играе самият инструктор – ако той е инертен и групата ще е такава. Ако е шило като мен и показва винаги нови комбинации – около него ще са хора, които обичат предизвикателствата и разнообразието. Дано не прозвучи като реклама.

Около теб постоянно има някакви слухове и спекулации. На какво се дължи според теб и какво е твоето отношение към тези неща?

По-добре в устата на хората, отколкото в краката, нали така беше поговорката?! Няма да задълбавам по този въпрос. Спекулата идва основно от незнание и завист. Не можеш да докажеш на всички колко си читав, а и не се налага. Който те познава – ще те оцени. Който говори, без да те е виждал как играеш дори, значи не заслужава вниманието ти, защото е малък човек. Винаги съм казвала, че градивната критика е полезна за развитието. Когато правиш такава критика, боравиш с факти и аргументи, а не с епитети, които нищо не доказват. А слухът и спекулата са опит за интрига и оронване на авторитета. И знак за безсилие. Това е присъщо на слабите хора, в чиито животи нищо не се случва. Затова се занимават с чужди животи. Може би звучи парадоксално, но усилието да пръснеш негативна енергия и завист е по-голямо /и вредно за самия човек/, отколкото да отвориш сърцето си за благородство и добрина. Когато човек е усмихнат и добронамерен, всичко наоколо върви леко и проблемите бързо се решават.

Как оценяваш последния София Фитнес Фестивал? Смяташ ли, че е добре да има повече такива събития?

Абсолютно се възхищавам на тази инициатива и свалям шапка на Кали (Body Art Kaly), че направи първата крачка с идея това да стане традиция. Много ми хареса, видях нови неща, научих много и се трогнах от приятелското отношение между Алтисен, Том Уол и Мартинез. Как тези топ инструктори се държат супер приятелски и няма и капчица завист помежду им. Ей за това говоря – за истинско колегиално отношение в бранша.

Какви хора срещаш най-често в аеробик залите?

По принцип разнородни по социално положение и култура. Това което според мен, определя групата, отново е самият инструктор. Какъвто човек стои пред групата – такъв тип хора привлича.

За какво мечтаеш относно работата си? Какви са амбициите ти?

Имам много мечти, при това съвсем изпълними. Ще ми се да подновя мастери в новата зала, да привлека някои добри инструктори към нашия екип… би било чудесно, ако завърша един друг голям проект, който е по темата, но извън залата. За това ще говорим когато стане.

Какво искаш да кажеш на спортно активните хора и на тези, които никога
не са спортували?

На спортуващите – успех и поздравления, че тренирате!
На тези, които още се колебаят – опитайте и ще се уверите сами колко е прекрасно да се чувстваш добре в тялото си, здрав и силен. Това е първата предпоставка за развитие на личността, защото, ако боледувате ще ходите по лекари, вместо да израствате в духовен план.
Тренирайте тялото, търсете съвършенство на духа си, за да сте в хармония със себе си и света.

Категории: Разни

RSS емисия, Коментар, Тракбак