LetsGym

Миналата седмица се състоя фестивал на движението и творчеството на открито, чиято мисия беше спасяването на уникалната за местността птица глухар. Надявам се провеждането на събитието наистина да е помогнало за запазването на този вид, както и за цялостното опазване на природата в района.

Аз бях там.  Беше красиво, различно, разтоварващо и свежо. Ще ви разкажа в снимки, без претенции за фоторепортаж.

Ето тук е началото или “входа” - информация, програма на фестивала, фланелкобилет (по желание), подписки за защита на природата.

 

Както и афиш на кинопрожекциите. Киното е едно от застъпените изкуства.

 

Атмосферата леко напомня 60-те години на миналия век.

 

Настроението също

 

Но все пак сме в 2008 година и не е нужно да си носиш пиенето и храната от вкъщи. На разположение са доволно количество импровизирани барове, кафета и бърза закуска по български.

 

 

Наоколо по ето такива маркирани пътечки се стига до различни локации, скрити в гората.

 

А какво може да се види сред дърветата ли?

Палатки

 

Санитарен възел с инструкции за ползване.

 

Висяща градина за по-екстремно настроените.

 

Работилница за маски

 

 

Със сигурност е имало и други интересни неща, останали скрити за мен.

Всеки прекарваше времето си различно.

 

Някои показваха и продаваха ръчно изработени бижута

 

Други се запознаваха с връстници и съименници. Представям ви двете Еви.

 

и се чувстваха изключително удобно.

 

Ето това е едно от най-приятните занимания.С книга или без.

 

За активно почиващите се грижиха от Къща за книги и приключения.

 

 

Аз предпочетох съзерцаването от брега.

 

Общото беше музиката, радостта от красотата наоколо, от мисриса на гората, свежестта на въздуха и прекрасното слънце.

Язовир Голям Беглик е невероятно място.

 

 

Едновременно зареждащо и успокояващо. Предполагам според това от какво имаш нужда в момента.

 

Едно от най-хубавите неща в планината е променливия климат. Както е светло и лъчисто, извднъж става мъгливо и мистично.

 

Учудващо за мен, двете Еви не бяха най-малките участници.

 

Дори и в планината, на “полеви” условия, боклукът може да се събира разделно. Повечето го правеха. Чували и инструкции имаше колкото искаш, но се срещаха и неприятни гледки.

 

 

Накрая Родопите ни изпратиха с проливен дъжд, свежест и дъх на бор. Обичам тази планина.

Категории: Разни

RSS емисия, Коментар, Тракбак