Олимпийски размисли
Току що завършилите олимпийски игри в Пекин ми напомниха защо се отказах от професионалния спорт. Неизброимите подобрени рекорди, многото допинг скандали, отнетите медали и наказаните спортисти - всичко това погубва истинската същност на спорта.
Радостта от движението. Лекотата, с която тялото ти се движи в перфектна хармония и синхрон. И това усещане е толкова прекрасно, незаменимо и несравнимо. Малко е да се каже, че е радост. В него със сигурност има еуфория. Или онази особена връзка, която имаш с екипа ти, със съотборниците ти - нещо, което нито може да се обясни, нито да се сподели с други хора.
Когато спортът стане много печеливш бизнес, когато бъде подчинен на политиката, химията, медицината, интригите и трансферите, то състезанията вече не са проверка и сравнение на човешките физически възможности, а тези на човешкия “прогрес”.
Жалко е. Обичам спорта, но дори и само като зрител (фен), професионалният спорт вече не ми носи удоволствие.
Категории: Разни
1
Елия, 25.08.2008 23:25
Мдаааа…
Напоследък все си мисля, че е време олимпиадата да се раздели на олимриада за неприемащи допинг спортисти и на олимриада за натъпкани с допинг спортисти. Първата ще е радост за окото и ще е много по-обективна. Вярно, че човешките лимити отдавна са достигнали своя потенциял и ще е трудничко да се наблюдават толкова рекорди, но пък ще е красиво и ще е по близко до чистата идея на спорта.
И другата… да няма тестове и да оставят “спортистите” да се тровят колкото си искат и с каквото си искат. Тогава ще гледаме копия да прелитат извън стадиона, хора, чупещи рекорд след рекорд, мъже, които приличат на жени и жени, които приличат на мъже.
Тъжно е, когато не подготовката и таланта ти имат значение за победата, а куп други фактори - политически, икономически и т.н.
И тъжно е, че всичко стана толкова комерсиално…
Наскоро един приятел ми се обади да му кажа какви добавки да дава на сина си, който е плувец и е в спортно училище. Дете на 13 години. Отказах мур не проумявам как родителите могат да бъдат съпричастни на такова нещо. Та то е още дете и сега се развива. “Ама той не може да се възстановява” - бяха думите му.
“Защо го записа там, като зтаеш какво го чака?” пък беше моят контра въпрос.
Разсърди ми се…
Ами просто нямам сърце да тъпча с химия едно дете…
Родители, възпитавайте децата си да спортуват и да се занимават със спортове, който не са състезателни. Но в никакъв случай не допускайте детето ви да стане състезател… поне докато не се променят нещата.
2
Longanlon, 26.08.2008 08:06
мда, кофти е, че напоследък (не, че преди не е било така, ама сега вече се знае), като гледам олимпиада не виждам тържество на човешкия дух и усилия, а тържество на химията. затова и не гледах тая олимпиада - просто не ми беше интересно. назобали се та чак им тече кръв от носа и отишли да бягат. ами да си бягат…
3
futbolna-mreja.com, 26.08.2008 16:42
Олимпийски размисли « LetsGym…
Току що завършилите олимпийски игри в Пекин ми напомниха защо се отказах от професионалния спорт. Неизброимите подобрени рекорди, многот…
4
razmisli, 26.08.2008 17:40
И аз съм на същото мнение:
http://razmisli.wordpress.com/2008/08/24/olympic/
Четох и мнения на колумнисти тук (САЩ), които предлагат да бъде узаконен допингът, така или иначе всички го вземат, поне да бъдат на равни условия, поемайки сами рисковете си.
5
Поли, 26.08.2008 21:23
Не мисля, че узаконяването на допинга е добра идея, особено като се има предвид на каква възраст децата влизат в професионалния спорт.
6
razmisli, 27.08.2008 15:03
Да - те може би не са имали предвид, че и децата трябва да ги вземат, но дори и навършилите пълнолетие, които се стремят да са на върха, са уязвими и под натиск, така че дори и техните решения за вземане на допинг не биха били свободни.