LetsGym

Искам да споделя с вас една статия от електронното издание на Ню Йорк Таймс. Както и моите коментари към нея, които ще отделя са наклонен шрифт за по-голяма прегледност.

Да, да знам, че сте наясно как трябва да се хранят децата ви, но какво се оказва на практика? Докато се усетите и те масово са минали на “шоколадова диета” - шоколадови бонбони, шоколадов чипс, вафли, зърнени закуски, напитки.

Може би повечето от вас не са смятали, че децата им могат да ядат каквото искат. Но повечето са се сблъсквали с капризността на децата спрямо храната и са се затруднявали да открият храни, които хем да са здравословн, хем малчовците да искат да ядат.

Придирчивостта  на децата към храната е нормален етап от развитието им. Малките са естествени неофоби - имат страх и недоверие към новите неща. А дори и най-упоритите и неотстъпчиви родители могат да бъдат сломени от дете, което по-скоро няма да яде нищо, отколкото да опита нещо непознато. В резултат много родители се предават, решавайки, че шоколадовият еклер и комбинацията торта - газирана напитка не е идеалният вариант, но е по-добре от глад.

“Родителите смятат, че тяхната работа е да приготвят на децата си нещо за ядене. Но всъщност тяхната задача е да осигурят разнообразие от здравословна храна и да направят децата си открити към храната.”- споделя Хариет Уороби, детски инструктор по хранене.

Това ме подсеща колко харесва моята Ева малките “войничета” ( хапки, набодени на клечка за зъби) на свекърва ми, също като баща си

Нека да погледнем кои са най-често срещаните грешки при храненето на децата.

Недопускането на децата до кухнята

Разбираемо е, като се има предвид горещата фурна, кипящата вода, ножовете в ръцете. Докато родителите готвят, кухнята не е най-подходящото място за малки деца. Но немалко изследвания показват, че въвличането на децата в приготвянето й, е първа стъпка към убеждаването им да опитат някоя непозната храна.

Педагогическият колеж към Колумбийския Университет  провежда доста изследвания как участието в готвенето, влияе върху хранителните навици на децата. В едно от тях близо 600 деца в една детска градина преминават през курс на обучение, целящо да увеличи зеленчуците и пълнозърнестите продукти в менщто им. Част от децата участват и в готварски практически занимания. Оказало се, че децата, които сами са приготвили ястията си, са много по-склонни да опитат храната и дори да искат допълнително в сравнение с тези, които не са се включили в готварските уроци.

Опасно е да оставим децата  сами да режат продуктите за готвене, но има много дейности, които могат да се оставят на децата - бъркането, подреждането на сандвичи, слагането на маслините в салатата… Дори и да не участва активно, а само като наблюдател, детето се чувства ангажирано в приготвянето на хрната, която впоследствие ще опита с удоволствие. Знаем, че много често детето харесва определена храна, стига само да се “престраши” да я пробва.

Притискането на децта да опитат поне малко

Моленето на детето да опита поне “една лъжичка” изглежда приемливо, но обикновено дава обратен резултат.

Практиката показва, че децта реагират негативно на натиск от страна на родителите да ядат определени храни, дори и да им се предлага награда за това.

“Родителите казват неща от рода: “изяж си зеленчуците и после ще можеш да гледаш телевизия”, но ние знаем, че подобни неща не вършат работа. Дори и да накарате децата да изядат дадена храна в момента, в дългосрочен план, те ще са по-малко склонни да ядат същия продукт или ястие” - това са думи на д-р Лин Бирч, директор на държавен изследователски център на детското затлъстяване.

По-добрият подход е да сервирате храната на масата и да подканите детето да я опита. Не се оплаквайте и вайкате ако то откаже и не предлагайте награда, ако опита. Ако малкото човече се престраши, питайте го дали иска още или вземете допълнително за себе си, но останете неутрални.

Сигурна съм, че не само на мен ми се е случвало в един момент да ми откажат зелената спаначена супа, а в друг да си я изядат цялата с огромно удоволствие, без да настоявам или моля.

Пазенето на “хубавите неща” вън от достъпа им

Нали знаете за поговорката “Забраненият плод е най-сладък”? 

Много родители се притесняват , че децата им ще преядат с някоя вкусна, но не особено полезна храна и затова я крият извън зрителния обхват или я поставят някъде нависоко, където детето не може да я стигне. Но какво показват изследванията за резултатът от тези действия?

Ето едно от тях: на група деца са предложени ябълкови или прасковени десертчета, които децата определят като “стават за ядене”. Част от десертите са поставени на масата пред тях, а друга част са прибрани в прозрачна кутия в средата на масата. На децата им се казва, че ще могат да ядат от десертите в кутията след 10 минути.

Резултатът е бил поразяващ: три пъти по-голяма консумация на десертите в кутията, в сравнение с тези, които са оставени свободно на масата.

Друго изследване показва, че дацата, на които определени храни са забранени, те имат много по-голяма склонност да преяждат с тях,  ако имат възможност да си ги осигурят.

Изводите за родителите? Не дръжте у дома си храни, които смятате, че трябва да забраните на децата си. Вместо това, купувайте здравословни храни и осигурете свободен достъп до тях.

Пазенето на диета пред децата

Децата се настройват към хранителните предпочитания на родителите си и са много по-склонни да опитат дадена храна, ако видят майка си или баща си да го правят. Проведени анкети в САЩ показват, че децата в предучилищна възраст харесват или отхвърлят същите плодове и зеленчуци, които обичат или не техните родители.

Родителите, които се опитват да свалят излишните си килограми с диета, трябва да осъзнаят как това би се отразило на отношението на децата им към храната и към здравословното хранене. В друго изследване сред 5 годишни момиченца, едно от тях отбелязва, че да пазиш диета означава да пиеш топли шоколадово-млечни шейкове - нейната майка използва напитки за бързо сваляне на килограми. Друго момиченце казва, че да си на диета е “да готвиш храната, но да не я ядеш”.

Доказано е, че майки, които са твърде ангажирани с диетите и теглото си, са по-склонни да ограничават храненето на дъщерите си и да ги окуражават да отслабват. Като цяло дъщерите на диетуващи жени са по-склонни да пробват различни диети.

Проблемът в случая е, че ограничителните диети не работят при повечето хора и често водят до моменти на преяждане и покачване на теглото.  Излагайки децата на променливи диетични навици, родителите излагат потомците си на риск от хранителни смущения или ги обричат на цял живот хронично пазене на диети.

Д-р Бирч казва: “Повечето майки смятат, че децата не възприемат тази информация. Но всъщност те учат децата си, дори и когато диетата не дава резултат”

Ако създадете добри хранителни навици у децата си и възпитате у тях любов към активния начин на живот, може би никога няма да им се наложи да пазят диета? 

Предлагането на скучни зеленчуци

Родителите, които броят всяка калория често сервират просто сварени на пара зеленчуци. Нищо чудно, че децата не искат да ги ядат. Специалистие по хранене съветват възрастните да не се притесняват да гарнират зеленчуците. Добавянето на малко масло, дресинг, сос или дори кафява захар значително ще повиши атрактивността на зеленчуците за децата. Освен това мазнините ще направят мастно разтворимите съставки усвоими. Малкото допълнителни калории са добра сделка срещу изключителните полезни свойства на зеленчуците и шанса децата да се запознаят с тях.

Само песничката “Зеленчуци който не яде…”, дори да е от любимите на детето ви, няма да свърши работа в тази посока.

Твърде ранното отказване

Много майки отчаяно възкликват: “Моето дете никога няма да яде това”. Дори и да е вярно в момента, детските хранителни предпочитания бързо се променят. Така че родителите трябва да продължават да приготвят разнообразни и здравословни храни и да ги сервират на масата, дори и децата да не искат да ги опитат.

Братята, сестрите и приятелите също могат да имат влияние. Някои деца отказват да пробват непознати храни в търсене на своето място и идентичност в семейството. Но ако решат, че някое близко дете може да ги “надмине” (по ръст или постижения), започва с охота да се храни.

Сюзан Робъртс, специалист по хранене към Tufts University, предлага “правилото на 15-тте опита” - дадена храна да се предложи поне 15 пъти, за да се разбере дали детето ще я приеме или не. Веднъж приета, въсрастните трябва да създават т.нар. “хранителни мостове”, предлагайки на детето подобни по цвят или вкус храни, за да се увеличи постепенно кръга от харесваните храни.

Всеки ден родителите взимат какви ли не решения относно децата си и въпросът какво да се сервира на масата e само едно от тях.  Но поемете си дълбоко дъх и се отпуснете, всеки ден децата са различни - утре може би тези решения ще бъдат по-лесни. 

Категории: За бъдещи и настоящи майки, За храната

RSS емисия, Коментар, Тракбак