Моят оптимизъм

smile.JPGНе знам откъде извира. Това е точната дума - извира.

Предполагам, че така съм устроена. Или така съм възпитана. А най-вероятно и двете.

Провокирана от Жюстин,  от няколко дни си мисля има ли фраза, мисъл, песен или каквото и да е друго нещо, което да провокира моя оптимизъм. Честно, не можах да се сетя за нищо конкретно.

В един момент бях решила да пропусна участието си в тази игра, но ми хрумна друго.

Да “подаря” усмивката си.

Това е най-простичкият и най-бързият начин да предадеш позитивизма си на хората наоколо.

За мен това е и най-лесният начин да преобърнеш собственото си настроение. Не като очакваш да видиш нечия усмивка, а да се усмихнеш ти. Защото почти сигурно е, че отговрът ще е какъвто очакваш: усмивка.

Това е и една от причините да обичам работата си - имам много поводи да се усмихвам на клиентите си и постоянно виждам хора, които след тренировка се усмихват по-широко.

Категории: Разни

Прочетете още:

6 коментара по “Моят оптимизъм”

  1. 1

    Благодаря ти! Наистина много мило! И красива усмивка! :)

  2. 2

    Освен тренировките с теб, които много ми харесват, към теб ме влече и приятното чувство, което ми създаваш с откритостта, лъчезарността и винаги позитивната ти усмихната физиономийка! :)

  3. 3

    Благодаря :-)

  4. 4

    Ето това беше първото, което ми дойде в главата, Павлинко, много ти благодаря за брилянтната идея

    От улыбки хмурый день светлей,
    От улыбки в небе радуга проснется…
    Поделись улыбкою своей,
    И она к тебе не раз еще вернется.

    Припев:
    И тогда наверняка
    Вдруг запляшут облака,
    И кузнечик запиликает на скрипке…
    С голубого ручейка
    Начинается река,
    Ну а дружба начинается с улыбки.

    От улыбки солнечной одной
    Перестанет плакать самый грустный дождик.
    Сонный лес простится с тишиной
    И захлопает в зеленые ладоши.

    От улыбки станет всем теплей -
    И слону и даже маленькой улитке…
    Так пускай повсюду на земле,
    Будто лампочки, включаются улыбки!

    Прегръщам те

  5. 5

    Руската гимназия си каза думата :-)
    Много любима песничка1

  6. 6

    И мен ме питат непрекъснато: “От къде я взимаш цялата тази енергия и този позитивизъм?” Мисля, че просто такава ни е природата. Хубавоте е, че това усещане се предава и на хората около нас…
    Лесно е да нараниш някого, но колко по-хубаво е да го накараш да се усмихне…
    Усмихнат ден и на теб Поли… ще се видим на фестивала.

Добавяне на коментар


Ако искате да се абонирате без да изпращате коментар: