Защо съм доволна, че съм жена
С тази публикация се включвам в една инициатива, наречена “женски карнавал”. В няколко блога в един и същ момент ще намирате статии по една и съща тема. Моят блог е един от няколкото дамски, включени в карнавала. Накрая ще откриете и останалите.
Признавам, че започвам да пиша с абсолютно празна глава. Знам, че с това изречение веднага давам повод на читателите от мъжки пол за снизходителни усмивки тип: ” колко типично по женски!”. Но това е истината - никога не съм се замисляла защо и въобще дали съм доволна, че съм жена. Дори не мога да си представя какво би било да съм мъж.
Когато растях имаше някакво усещане за разделение във възпитанието, но днес единственото, което ясно си спомням е как дядо ми казваше: Упорита си като мъжко (разбирай като момче).
Чувствам се добре в кожата си - щастлива съм и правя това, което искам и което ме радва. В хармония съм със себе си. Не съм сигурна коя част от това вътрешно усещане е свързано с пола ми. Мисля, че никоя.
Но пък с пола ми определно са свързани взаимоотношенията ми с другите хора.
Затова, доволна съм, че съм жена, защото ако не бях, нямаше да имам тази връзка с майка ми, каквато имам сега. Въпреки различията, въпреки срива между поколенията, а може би това “въпреки” е излишно.
Доволна съм и заради всички приятелства, които имам - знам, че или нямаше да съществуват или щяха да бъдат различни ако не бях жена.
Истинският момент, когато съм била доволна, че съм жена е онзи, в който за първи път видях дъщеря си - с превръзки на очите, с бяла, направо прозрачна кожа и толкова миниатюрна. Никога не съм предполагала, че съществува толкова силно чувство - това замайване, това безсилие, това спиране на дъха, тази болка, която насълзява очите.
За мен имаше един миг, в който едновременно усетих очакването, отговорността, любовта, безвъзвратността, безкрайността. Но не е само това.
Има един човек, една жена, която чувства същото към мен!
Разбирам ,че за хората, които не са изпитали такава любов, описаното от мен звучи като клише. За мен клише би било да се съобразя с това и да не го напиша.
Доволна съм, че съм жена заради възможността да бъда дъщеря и майка.
А ето и останалите:
Мис Бу, която е толкова сръчна, че прави хора;
deni4ero която дудне защо й е кеф, че е жена;
denia, която е не е нито доволна, нито недоволна от пола си;
Креми споделя какво е направила с липсващото Адамово ребро;
mikiblue казва за жената в себе си;
Василена за свободата да избираш как именно да бъдеш себе си;
Петя Кирилова-Грейди, която пише за еманципацията по границите на сексизма;
Eneya, която се дразни от стереотипите, но се радва, че я има;
Liska, която освен, че може да надскочи яйчниците си, може да имитира оргазъм;
Vera, която се забавлява като мъж за един ден;
Виктория, която се чуди дали е добре да родиш момиче;
Мъжкото царство на Велян, който е доволен, че е мъж;
Категории: Разни
1
Женско царство: кое ми харесва в това, че съм жена « Царството на Бу, 02.02.2010 07:58
[…] Поли, която е открила специална връзка със специален човек […]
2
Бу, 02.02.2010 08:01
Колко добре си го написала!
Когато станах на 20, май за първи път си дадох сметка какво чувстват родителите ми, какво наистина са направили и правят за мен, колко им коства цялата работа с родителството в емоционален аспект… мисля, че успях да осъзная поне част от всички неща, за които човек трябва да каже ‘благодаря’ на майка си и баща си.
11 години по-късно, вече със свои деца, продължавам да осъзнавам нови и нови неща.
3
елия, 02.02.2010 23:13
Още един блог, присъединил се към вашата инициатива:
http://dvejeniiedinobshtproektzasemejstvo.blogspot.com/2010/02/blog-post_02.html
4
Защо се радвам, че съм жена? « Кутията за всичко, 03.02.2010 00:08
[…] която е открила специална връзка със специален човек Тагнато като:блог-игри, бу, женски карнавал, […]
5
хубавото на жената в мен « mikiblue, 03.02.2010 09:28
[…] Поли, която е открила специална връзка със специален човек […]
6
Женско царство: доволна съм, че съм жена, защото « Под дъгата, 03.02.2010 10:33
[…] Поли […]
7
елия, 04.02.2010 01:03
И понеже моят блог е позарязан… ето накратко и моят скромен коментар:
На първо място - женствеността и грацията, които са присъщи на жената. Подчертаната всеотдайност - жената често е всичко за всички. Съзидателността й също… едва ли жена би подела война или насилила някой. По-изръжливи сме също… и по-емоционални.
8
Поли, 04.02.2010 14:21
Като статистика може би си права. Но фактът, че си се родила жена не те прави автоматично всеотдайна, съзидателна, издържлива или емоционална. Или пък грациозна.
И все пак, както казваш, повечето жени са такива:-)
9
Стефи, 04.03.2010 17:38
Четейки стасията ми се искаше да заплача … немога да повярвам, когато ставам толкова сантиментална. Но наистина, благословени сме, точно заради това да бъдем жени, защото даваме нов живот. Щастлива съм да бъда майка и жена!
10
Анонимна, 22.04.2010 14:57
Dovolna sum 4e sum jena za6toto nikoga ne e sramno da posikam pomo6t, za6toto dori i s nqkolko kilograma otgore pak sme o4arovatelni za razlika ot silniq pol (po-pulnite imat po-golemi gurdi) i za6toto vinagi mojem da se opravdaem pred u4itelq ili 6efa sus nqkoq stranna veneri4eska bolest